ЧЕТВЪРТИ ТУР Хот Патейтоус

Това е
ДНЕВНИК
на забележителния проект
ХОТ ПАТЕЙТОУС - европейска програма за учители
- по Комуникационната стратегия за членство на България в ЕС при МС на Р България, проведен от 17 декември 2008 до 13 февруари 2009 година.

Триста осемдесет и двама (382)български учители от цялата страна за два месеца бяха обучени да работят по нов, европейски начин в рамките на един от най-скромните бюджети. Тези хора днес вече са в класните стаи, с ново самочувствие и нов дух. Във всяка област на България има идентифицирана група от вдъхновени учители, способни да създават учебно съдържание в Интернет, заредени с най-доброто от европейските педагогически практики.

През 2005 година, когато бях обучена за България в европейския проект Хот Пот – английската колежка, учителка от едно село – правеше КАРТОФКИ от пет години за своите ученици! У нас за програмата не бяха чували дори в Първа Английска гимназия, или в СМГ. В ямболския Техникум по обществено хранене колегата философ се почудил защо на курс по Хот Патейтоус (Горещи Картофи) не пращат технолозите, а него, директорката отвърнала – ами тук пише философът! Толкова е „позната” програмата у нас! 

Днес обаче в България има около 600 учители по цялата страна, обучени официално и реално за работа с програмата.

Печелят стотици хиляди български деца!




ВРАЦА – 1 февруари



ПЧЕЛИЧКАТА Мая, или сърцатата всеотдайна главна експертка на РПЦ тук, упорито си поръчва курс за нейните учители философи от Врачанска област, дори е готова да го плати! Събираме се, естествено, с всички пожелали и курсът минава перфектно, макар вече без Коста... У дома е станало тревожно – татко е зле и той е останал да се грижи за двамата – скъпите баба и дядо...

Във Враца РПЦ всеки път изумява с нивото си – преди две години беше първият РПЦ с европейски тоалетни;този път намираме зала с дигитална бяла дъска – прекрасен, най-нов инструмент за обучение! Пожелаваме си следващият курс да бъде с тази дъска, поздравяваме ведрата инспекторка по философия от областното РИО за хъса да дойде лично да се обучи на програмата и отпътуваме за най-северозападната точка на турнето.

ВИДИН – 2 февруари




ОБРАТНО НА ТЕЗАТА – колкото по на север и на запад – толкоз повече цивилизация – в тоз български град сякаш всичко е умряло. Диагностиката на екипа: 1 магазин, 1 хотел, 1 фризьор и 1 училище – тук даде най-печалните резултати. В уж заредения магазин се натъкнахме на клиент – грубиян, обслужен от още по-груб продавач, излязохме си. В хотела вратата на гардероба падна върху Ани, налягане на водата в тоалетната нямаше, фризьорницата не че плаче да бъде описана, но ако я опишеш, може да ти се доплаче, а в училището компютрите и софтуера им бяха със сигурност от миналия век – 1994 година. Оказа се, че жените на града са го напуснали да гледат възрастни хора по Италия, Испания, Гърция ... Много ни дожаля!

...Все пак накрая като слънчев лъч един от курсистите, Боби - учител по философия от гимназия Проф. д-р Асен Златаров, млад мъж с особено изискани маниери, настоява да ни отведе с колата си да видим неговата гимназия, където е уредил среща с директорката си.

Добре, че приехме това отклонение! Европейско училище с девет! изпълнени европейски проекта и 2 грамоти за качество от програма Леонардо, млада, съвременна директорка, готова да обучава цялата околия и бизнеса на практически умения в туристическия бранш – само да има кой да слуша!



... Прибираме се внезапно в София – прекъсваме турнето, защото Татко ще влиза на операция на другия ден...

На 3 февруари цялото семейство е в Първа градска болница, изчакваме операцията, казват, че е успешна и Ани потегля за Плевен.

Вечерта там я намира вестта за края на земния път на Татко.

Можем да тръгнем веднага, но от село Глава трима души са се обадили с гореща молба да ги включим в програмата на плевенския курс и че ще дойдат с лаптопите си да се обучат.

ПЛЕВЕН – 4 февруари

Оставаме да проведем курса и в ранния следобед заминаваме да тъгуваме и подкрепяме семейството. Марин откарва Ани до София за два часа!