Любовта е уникална

ЛЮБОВТА


Е


УНИКАЛНА





Ани Ананиева
1995-96 година










СВЕЩИЦА


(благодаря на Иво и Дебора за чудесната песен по това стихотворение)

Когато късметът се глези,
На припек лениво лежи,
Така не му пука за тебе,
Че шансът ти пак изгори…

Когато е тъмно във тебе
И страшно душата боли
И злото напира да влезе –
Свещица една запали.

Когато денят ни притиска
И нервите пускат искри
И лошите своето искат –
Тях просто със свещ прогони.

Когато светът се разпада
И всеки до смърт го боли,
Когато се сещат за Бога –
Пак нека свещта ти гори.

Свещици господни, лечебни,
Запалват ни нови звезди.
Отливай ги, Боже вълшебни,
А аз ще ги паля по три.









БУМЕРАНГ

Надяваме се – рано или късно
мозайката житейска да сглобим
И вярваме, че никак не е късно
живота да отлагаме със дни.

Приятно е, по дяволите някак
вълни да те люлеят ей така,
течение да чувстваш, че те влачи
но ти не отговаряш за това!

Планетите изцяло определят
съдбата ни – до днес и занапред.
Защо ни е тогава да сме смели,
да ровиме за нови светове?

Защо да изпреварваме нещата,
щом някъде - за вечер или две
все някак си намира се душата,
готова да постели и за теб?

(Единствено зората е досадна
той бърза да си тръгне, нераним,
тя с прелестна умора се прозява;
нощта им се разтапя като дим.)

Той своето течение обича,
а тя копнее своята вълна
и дните им безкрайно се изтичат
със пясъка в разтворената длан.

Огромният ни страх да го живеем
животът отмъщава с празнота.
А златната скала достига само
плувецът със сърцето във ръка.




ИЗПОВЕД

Била съм хубава, и умна, и добра,
Свободна, силна и културна.
Добре, но ще помоля и това
Въобще да не изпускате – и скромна!...

… Била съм умна…Има и по - мъдри.
Била съм хубава… Богини - колко щеш!

Била съм и добра… А срещат се светици.
Културна съм била… Познавам същи жрици.

Свободна съм била… О, знам направо луди!
И силна съм била… А всички майки други?

Единствено тя – Любовта

Е
Просто
Уникална.



















ПАРИ”97

Когато открехнахме плахо вратите
Европа да чуе за нас
Учудени, чухме студено да питат:
“А кой ще заплаща за вас?”

Парите не знаехмe колко са важни,
Не знаехме как и кога
Пари се печелят на куп триетажен
И колко е лесно това…

И хукнахме лудо да трупаме пачки,
А някои трупаха глад…
И пропаст отвори се – тъмна и страшна,
На две раздели се светът.

Разделят се стари, любими другари,
Разделят се мъж и жена!
Парите събрахме, сърцата сковахме –
Но страшно е, хора, това!

Пари се печелят, пари се изгубват,
Парите са шума, трева.
Пари ако нямаш, ти просто влюби се –
Безплатно е още това!














ПРОШКА

Когато обидата пари,
С топено желязо гори
И хукнеш да дириш отплата,
Почакай, за малко поспри.

Дърво прегърни във гората,
Послушай го – то ти шепти,
Че няма любов на земята,
Която за болка мъсти.

Реката погледай спокойна
Тече от Христа – та до днес
И сигурно тъй ще е трайна
До Страшния съд, че и след.

Измий си лицето от сълзи,
Опитай от тази вода
И тихо кажи, че не съдиш
Ти никого тук и сега.

Постой, помоли се със думи,
Душата с любов зареди,
Да можеш от утре и други
Да пратиш при тези води…

Усещаш ли рамото топло?
На глезена устни горят.
Две мъжки ръце се помолват
На твоите – да им простят.







КЛУБЪТ “ХАЙ”

Когато в топла или зимна вечер
Училището ни е зад гърба
“Прозорец” някой има, друг е вече
Затворил омагьосания кръг;

И седнали – разкошни, силни, златни,
Богини с най-различни имена
Очите потопим едни във други
А устните – във кехлибарен стар коняк;

Тогава паяжина копринена ни сплита
И някой я нарича синя, друг пък не,
За някой тя е някак си необяснима,
А някой я доплита в такт по две.

И музите разтварят дрехи бели
Погалват ни, докосват ни с ръце
Душите ни топят в биле омайно
Молитви златни шепнат ни – по две.

Пази ни, Господи, да сме такива –
Невероятни, без да се свеним.
А паяжината още я наплитай,
Души страхотни нови изкуши…















САНДАЛИ ОТ КОЖА

Отново сме със теб на тая маса
По мъжки да се срещнем със очи
И длани да ударим като нявга
Когато не деляхме две жени.

Виното, казваш, същото е днеска.
Добрата марка винаги личи.
За разлика от нас виното тежко
Със времето не почва да горчи.

Съдбата те потупа по-навреме
Късмет зад океана ти избра
Момичето със кожени сандали
Остана да се свива на студа.

Комфортно е отатък океана
И накити навярно има там
Тъй бързо щом реши да ти пристане
Момичето със медалион от мен избран.

Защо го пускаш в каната с виното?
Богат си, нямаш право на сълзи.
Не питай за сандалите от кожа –
Те сложиха детето ми да спи.













БАЗА ДАННИ

Вратата захлопваш намръщен
И бързаш напред в утринта.
Не искаш назад да те връщат
Ни радост, ни капка тъга.

Потърсил парченца наслада,
Получил море от любов
И стреснат от тази рокада
Излизаш със поглед суров.

За тебе нещата са ясни –
Компютър, пари и бензин.
Къде насред таз база данни
Да вместиш и женски сълзи?

Но ето – денят се изплъзва
По пръстите лепкав стои,
Колата капризно се хлъзга
И сандвичът даже горчи.

И както съдбата ругаеш
Сто кърпички носни си взел
Сто рози държиш пред вратата
Която отзаран прокле.












НЕБЕСНА ДЖУНГЛА
на Коста

Седим си на облак и клатим краката
Под нас е софийската черна мъгла
А горе, при нас са на джунгла листата –
Какаови, палмови, папрат, трева.

Край нас преминават забързани, важни
Жирафи, маймуни и слон-великан.
Лемури изправят се – горди и снажни
Сто листи изяждат две мравки-гигант.

А ти си надянал и лък, и мачете.
Стрелите отровни миришат на смърт!
Но ти си ловец със любов във сърцето
И всичките пусна – на добър им път!





















ВЕРИЖКА
(с почит - на Р. Бърнс)

“Виното, казваш, хубаво е пак.”
“Да, хубаво е – силно и омайно.”
“А ти, кажи ми, как си толкоз млад?”
“Да, млад съм и си имам своя тайна!”

“Какво ли тайно имаш ти от мен?”
“Е, имам нещо – малко, ала важно…”
“Аз зная ти измамите до ден!”
“Да, може – затова е толкоз странно.”

“На дявола душата си продал!”
“Не съм, за жалост – той не ми я иска”
“Със вещица си нощем ти лудял!”
“Пред тебе, мила, вещицата сви се!”

“Да млъкваш!… Но си толкова красив!”
“Така е и на теб дължа го само!”
“Май нещо ме занасяш в тоя миг!”
“И ти си ми го правила по-рано!”

“Верижка бях ти дала – де е тя?”
“Медуза във морето я погълна!”
“Че как посмя – късмет ти е това!”
“Да, знам. Но младостта ми се възвърна!”