Нели Огнянова - Почетен Гражданин!

По повод предложение на

Григор Гачев

доцент Нели Огнянова
да бъде обявена за почетен гражданин на свободната общност

правя аргуметирано присъединяване :-)

с материал, вдъхновен от обучителен семинар на Н.О. от преди пет години! -

Ето го -

ЗЕЛЕНАТА ТЕТРАДКА

Опит за представяне на чутото и почувствано в семинарна среща

"Право и етика на информационното общество"

на 8 ноември 2002 год.

с доц. Нели Огнянова

ПЪРВО - КЪДЕ СЕ НАМИРАМЕ

Когато през 2002 година говорим за интернет, важен е фактът къде се намираме - дали в зала с компютър за всеки участник, снабден с качествена Интернет връзка, или в занемарена стая с единия му тебешир. Ако случаят е вторият - може да се говори за свободата на словото, личната неприкосновеност, правата на човека и още много такива теми.

Но какво би отговорил учителят на питането къде е, госпожо, нашето право на равно образование...

Когато сме с Мрежа обаче, никой няма време за такива възмутителни мисли, защото държи в ръцете си исконното право на свободен достъп до всяка точка на днешното изумително информационно общество, а в такива моменти си на върха на стълбата и нищо отдолу не се чува. Тогава вместо лекцията за правата на човека може просто да се влезе в страниците на Международния съд в Страсбург, в Хага, в Държавния департамент на САЩ, и още където ви хрумне.

Методически важно тук е НЕЩАТА ДА НЕ СЕ ПРЕДСТАВЯТ КАТО КРАЙНИ
и окончателни - това е отворена материя, която се дописва постоянно. Саморегулацията на информационното общество непрекъснато изпреварва нашата информация за него.

Един учител до 80-те години на 20 век можеше да изкара целия си творчески живот на педагог с помощта на отправките в една Зелена тетрадка.

Днес този педагогически лукс е безвъзвратно минало.

Важно в подхода към Мрежата и цялостната Информационна среда, в която се движим, е да се запази спокойствие по отношение на бързо променящите се данни. В морето от информация все по-важно става способността да се "отсява", да се намира бързо най-съществената част от текста, да се резюмира.

Редно би било в учебните програми на децата от най-ранна възраст подобни умения постаянно да се развиват, защото това е бъдещето на днешния ученик - ориентиране в практически безкраен обем информация с цел да се извади най-важното и нужно за моментната задача. По отношение на защитата от промиването на мозъци чрез Мрежата трайните морални стойности са достатъчно оръжие на формираната личност. Друг е въпросът за юношите... Но те също интуитивно знаят кое е доброто, защото то е крайно понятие, иманентно заложено у всекиго.

И така - двата Ключа към съвременното Информационно общество - езиците и интернет - днес са в ръцете на всеки, който ги желае достатъчно силно.

Личните усилия и енргия тук са определящи за овладяването им.

И са по-важни, отколкото парите - наистина нужни, но не много.

НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ - НОВИЯТ ДИКТАТОР, ИЛИ НОВАТА ЕПОХА?

Целите на обучение в курса по Етика и право на Информационното общество са основно две - да се дадат систематични знания и да се придобият практически умения. Интернет също може да се разглежда в две посоки - като мултимедия, обединила слово, образ, звук

и

като хипертекст, при който отделно взети думи и изрази за обработени така, че да отварят нов документ.

И нещо за социалната страна и моралната посока на новите технологии.

Днес Обединена Европа предвижда да похарчи 17 и половина милиарда евро за наука и изследвания в периода 2002 - 2006 година. Отделно са националните програми от държавните бюджети на всяка заможна страна. Тези колосални средства дават право на размисъл върху крайната цел на Информационното общество - дали ще доведе до още по-страшно обществено неравенство или ще постигне социална кохезия - сближаване на различните съсловия и постигане на еднородност в човешкото общество - мечта на всички светли умове.

Социална кохезия - конвергенция - ще рече не бедните да стават още по-бедни и неграмотните да се множат с всяко ново поколение, А ощетените по един или друг начин от природата и най-вече от съществуващия жесток световен ред да имат все повече шансове да доближат възможностите на неощетените.

Тук не става дума за социални помощи, а за волята на обществата да дадат на всички свои деца шанс да се докоснат до компютъра. И да учат езици - безплатно. И качествено. И все повече - на онези деца, които полагат личностни усилия и влагат максимална енергия по пътя си към Двата ключа.
Тук става дума още - да речем - за софтуер на говор, чрез който нечуващият може да разговаря по мобилен телефон. Или технология, която позволява на хора с двигателни увреждания да ползват специализирани крайни устройства. И още много чудеса, които придават на бездушните нови технологии вълнуващ смисъл.

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

За нея съвсем не важи максимата "или добро, или нищо". Антиглобалистите отчетливо заявяват, че световният империализъм просто иска да ни помете! От друга страна, глобализацията означава безквотие и безграничност, означава интернет и всички онези прекрасни за човека придобивки, рожба на новите технологии.
Примери за опустошителната сила на глобализацията има в изобилие - и то в нечувани досега размери. Само в сферата на културата можем да отбележим как Холивуд размаза всички национални производства на филми - така, че днешните деца не знаят нищо за европейското и почти нищо за българското кино. От другата страна застана все по-твърдата съпротива, особено в Европа, срещу американската инвазия на информационния пазар. Отдавна във Франция е в сила законът за чистотата на френския език, има ограничения за времето, в което по медиите може да звучи нефренска музика. Европейският съюз има изискване към телевизиите на страните си за не по-малко от 50 на сто европейска продукция. Тази директива е от 1997 година, влиза в сила от 1998 и чрез мониторинг изпълнението й се следи и в България. Доколко тя се изпълнава - на това всеки непредубеден зрител може да си отговори.

Директивата говори за телевизия, но с бързата конвергенция на информационните носители проблемът се задълбочава и вече съдава главоболия на законодателите - дали да регламентират уеб-телевизия или радио в интернет.

Това сливане на информационните продуценти се отразява и на крайния продукт - нещата вървят към ЕДНО устройство, което "ще бръсне и ще сипва питие". Когато на мястото на аналоговата телевизия дойде цифрова - по нея ще можем да си поръчаме например пица, а по-важното - ще можем да си набираме своята телевизионна програма.

И нещо за УНИВЕРСАЛНАТА информационна УСЛУГА. В най-добър вид днес може да се види в САЩ - ако човек припадне на улицата, там идват наведнъж полицията, бърза помощ и пожарната. Става дума за лесен, общодостъпен и безплатен телефонен номер, на който всеки може да се обади и по всяко време.

Друг е въпросът за гражданското мислене и самосъзнание за общите ни интереси като граждани, което у американеца е добре развито, а тук още дълго ще чакаме Вуте да оттегли позицията си за съседа.

Относно ФИЛОСОФИЯТА на Интернет. Няма човек, който да не признава, че революцията, извършена от Интернет е изключителна в човешката история. По-мощна и отприщваща от първата електрическа крушка... Само преди двадесетина години у нас компютрите се считаха за нещо почти срамно - или поне толкова сухо и отегчително, колкото е счетоводителската професия. Днес езиците и Интернет са необходимото и достатъчно условие за социализация и пълноценност на човека като работник и личност.

(Следва - Кога и къде е създаден Интернет, трите дабл ю, гофър, кой управлява Мрежата, що е домейн, топ левл домейни, бг домейн, име в Мрежата,

УСЛУГИ в Интернет - ел. поща).

САМОЗАЩИТА от посегателства в Мрежата. Основен закон - никога не се дават лични данни - както по Интернет, така и другаде. Експортът на лични данни също е забранен - никой няма право да разпространявя лична информация за трети лица под какъвто и да е предлог без негово изрично желание. Лични данни са не само ЕГН и адреса, но и това кога отиваш на училище, с кого живееш и професиите на родителите ти. Всичкото това и още много други данни НЕ се дават на непознати или институции в Мрежата, колкото и благовиден или привлекателен да е поводът, по който ти ги искат.

Случай от началото на 90-те години в нашата страна - една световнопопулярна СЕКТА, регистрирана като вероизповедание, най-официално изкупи архивите на пловдивската администрация - по 10 стотинки на страница. Тогава медии надигнаха шум, но не за факта на продажбата, а, защо виждате ли, не сме ги продали по-скъпо. Открит остана въпросът колко пловдивски къщи на хора без наследници са попаднали в ръцете тези организация. Друг печален случай на противозаконно изискване на данни е официалната анкета на правителството, извършило последното преброяване на населението в България. Там са посочени за попълване данни от недопустимо лично естетство, като адрес на местоработата, например. В такива случаи гражданинът е в пълното си право да откаже да отговаря на тази анкета.

Материята, за която говорим, е изключително гъвкава и отворена, тя реагира на всяко изменение на ситуацията в света.

Смело може да се каже че днес, след 11 септември 2001 година, правото на
ЛИЧНА НЕПРИКОСНОВЕНОСТ е гръмогласно разрушено от управляващите сили в света с цел защита на западния свят от тероризма. Интересното в случая е, че самите граждани на развитите страни, особено американците, охотно се подлагат на това нарушение на личните им права и проявяват разбиране към високата степен полицейщина, завладяла обществения живот. Самият Интернет е една прозрачна система, осигуряваща достъп до компютъра на всеки участник в нея. Отделно е напредъкът на шпионската технология; спътници вече могат да чуват какво се говори в стаята, в която се намирате в момента.
Инак ЗАЩИТАТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА никъде не е постигнала такива уникални измерения, както в САЩ. Именно там наскоро едно пушачка осъди компанията Филип Морис за това, че са й причинили нелечимо заболяване, на цифрата от 28 МИЛИАРДА ДОЛАРА - сумата е не по-малка от външния дълг на Балканите като цяло.

Проблемът за ПОРНОГРАФИЯТА набира неудържимо сила в мащабите на Интернет. Законодателят е забранил порнографията, защото тя потъпква морала на досегашните поколения и нарушава християнски табута. Ако някой се занимава с порнография - той е на стъпка от сексуалното насилие. В България законът е строг - всичко е забранено.

В САЩ след нашумялото дело "Милър срещу Калифорния" вече има приблизителен критерий за това що е то порнография. Определено спорно издание се проверява с Тест на Милър, който отчита -

- Дали произведението описва или представя голо тяло или сексуални актове;

- Дали средният гражданин определя произведението като особено предизвикателно и създаващо опасност за непълнолетните;

- Дали произведението има медицинска, научна и художествена стойност например - медицински атласи, триизмерните украси на храмовете в Индия.
С последния критерий се защитава правото на доказано научни и културни произведения да не бъдат обявавани за порнография.

Европейското законодателство в общи линии е насочено към ограничаването на детската порнография и педофилията. Вместо да забранява, законодателят там е определил за всякакви подобни издания - ако е порно, то да е на определени места, скрито от очите на децата и на онези граждани, които не се интересуват от него.Отговорността за порнографските сайтове носи онзи, който ги е произвел.

Пак в същата Европа РАСИСТКОТО СЛОВО е престъпление и се преследва сериозно.

САЩ обаче са раят на киберрасизма - всяка ксенофобска страница, изгонена от европейски домейн, може да намери приют на американска почва. Сигурно понеже тук свободата на словото е доведена до крайности. Не само словото, а и постъпки, достатъчно красноречиви, за да се приемат за себеизявление, се уважават от американските съдилища. Гражданин на Америка, изгорил националното знаме заявил, че така упражнява правото си по първата поправка на американската конституция. Други танцували голи в щат, където това е забранено от закона. И това е било прието за свободен израз на свещената гражданска воля - или - за друг изказ на СЛОВОТО, обявено за свободно. Може да се обобщи, че в САЩ високи морални принципи и потресаващи примери за неморална действителност съжителстват в една удивителна симбиоза.

И накрая нещо за тези симпатични и толкова опасни ХАКЕРИ.

Терминът има две значения и се променя във времето. Хакерите започват развитието си като топ професионалисти в компютърното програмиране. Започнали са като общество с високи задачи, висши цели и идеали. Когато си позволяват да влязат в нечий компютър или система - то е само за да се "поразходят" там и да излязат без да навреждат.

През 80-те години започват да се забавляват с влизане и излизане от системата на НАСА. Сред хакерите се оформа група с негативни намерения, с цел преодоляване на защити в компютърните системи. В Мрежата те основно

ползват безплатно услуги - трансферират суми, които не им принадлежат, бъркайки в банкови системи- заличават кредитни задължения.
Напоследък хакерите с отрицателни намерения се наричат кракери, за да се отличат от останалите. Има и "чисто естетически" специалисти, които влизат в представителни сайтове на властимащи само за да покажат, че са по-могъщи от тях. Такъв беше през 2000 година Кубака, който публично порази сайта на президента.

Изходът на властите и обществото от заплетената война показа тогавашният президент Петър Стоянов като публично покани Кубака на работа. Пътят към помирението с младите компютърни терористи е да бъдат убедени и платени достатъчно, за бъдат привлечени на страната на обществото и им се поръча да изграждат защити, вместо да ги разбиват - същите умения, но с положителен знак.

Накрая нека всички - поддържници и врагове на Информационното общество

- да признаем, че

ВРЪЩАНЕ НАЗАД НЯМА.

Колкото и страховити да изглеждат на някои новите реалности - глобализацията е настъпила и най-отчетливата й физиономия днес е обликът на информационното общество. Искаме или не - то е нашето бъдеще, а за някои - настояще. И вместо да гледаме живота под вежди и да търсим само негативите - защо да не се огледаме и за най-хубавото от това общество.

Да го преоткрием по свой начин,

да интерпретираме самите себе си в неговата магическа същност.

Така със сигурност новият свят ще ни стане по-близък,

а самият той -

с една милиардна човешка частица

по-красив.