Нов дом - най-приятният проект!

Един проект, за който се очакваше да е мъка и досада всъщност се оказа неочаквано приятен и даже вълнуващ -

ремонтът на дома ми, отлаган години наред поради всякакви причини,

най-вече ужаса от разправии с манталитети на баш майстори и др подобни.

Оказа се, че работата с европейски проекти си давала своите безспорни предимства -

два месеца планиране и организация и после - 10 дена стриктно следене всичко да се завършва по план всеки ден - и нещата се случиха! Е, и с много готовност за импровизации, естествено!

От 17 до 27 юли смених цялата дограма на двустайния апартамент - 4 прозореца, боядисяхме стени и тавани в цялата къща с малко шпакловка и постлахме балкони с гранитогрес. Всичко това - с помощта на един прекрасен майстор - европеец Веселин Атанасов - с много претенции към работата си, както и тази на околните ;-)

и - най- интересното - с трима юнака роми от местното училище - дом за деца без родители.

Те са си към 20 годишни тез ученици, но още се доучват.

Още първият ден чух от тях една цветиста реплика, от която ушите ми писнаха и помолих да се въздържат за в бъдеще докато са у дома.

Стреснати, младежите казаха ама разбира се, госпожо, и повече не само не ползваха въпросните реплики, но и минаха направо на изящни маниери - заповядай, Фиданке, благодаря, Марине, моля - звънеше по цял ден, музика в ушите ми.

Мен малко ме избиваше от това на кикот, та се покривах в банята отвреме навреме...

Но към края те така се бяха въодушевили от себе си, че възторжено искаха да идват на уроци по добри маниери...

Казах им, че вече имат дипломи.

Платих им едни прилични надници за добрата работа и мисля, че самите те бяха безкрайно доволни от себе си - вижте ги на освещаването. Мога да предам опит на всякакви ромски организации и фондации как се стимулират с европейски пари добродетели у младите цигани. Ако, разбира се, някой иска да ме пита между безкрайните им семинари и хиляди евро за кафета и минерални води на тях...

Както и да е, хората на освещаването освен моите прекрасни деца Коста и Николета са основно безценни прпиятели, както и съседи, помагали ми от сърце, кой както може, някой дори само с добра дума - а то малко ли е в наши дни!?

Енджой!

http://www.slide.com/mscd?pxcid=gJIS1tA8kfGgFe1Ys_TYfM2BqS6hQ7mugcrofjEI5zd05DILXu8oOOfy4spwOWEk¬ifyfans=1&bnc=bnc