ЕДНА ПРИКАЗНА ВЕЧЕР

Най-хубавото в дома на посланика - духът на българо-британско приятелство, създаден от чудесната му съпруга Кейти Хил (трета отдясно)

За един сватба – за други – брадва. Миналата седмица уважаваната ми директорка се тръшна в закъснял пристъп на грипа, а пък на мен се падна честта да я заместя на забележителната вечеря, дадена от Негово превъзходителство британския посланик в България сър Джереми Хил. Преживяване като насън!

Домакинът покани у дома си на бул. Васил Левски директорите на (25 ) български училища от асоциация Кеймбридж – тези, които учим по техни учебници - заедно с Издателство Кеймбридж - топ-мениджърите му за Европа, за югоизточна Европа, както и с шефа на Британския съвет у нас.

Беше вълнуващо и най-неочаквано – задушевно.

Особено в компанията на обаятелната домакиня лейди Кейти Хил, която демонстрира сърдечния дух на една прекрасна дама. Съвсем не желаеше да крие, че е влюбена в България. Човек, запазил способността да се учудва и възхищава от новите за него неща, истинска бритиш лейди, която не пропусна възможността да запомни добре още някои думички на български, да попита отчаяно защо не "костенур" и защо не "мъжкИ", ами "мъжкА костенурка" са си намерили първо в България...

Именно благодарение на този неин неуморен комуникативен дух вечерта мина много топло и сърдечно, далеч от формалните церемониалности, които може да се очакват на подобно място.

Изискана вечеря - едните домати и сирене, но оформени в изящно руло от доматено желе със сиренова паста, вкусно телешко задушено с 12 разноцветни зеленчука, изключителни български вина от най-високо качество с прекрасни аромати, както и лека, пухкава паста за десерт издаваха специалното усилие на домакините да накарат гостите си да се чувстват прекрасно. Дори и фактът, че си пожелах виличка за тортата – странно как може тази прелест да се яде със супена лъжица, пък била тя и сребърна! :-(

– беше уважен и даже две ми донесоха! Накрая – малко питие по избор, например – прочутото Бейли’с. Само пушачите бяха помолени да вървят на терасата – все пак това им е къщата на хората, при това с изключителни картини! ...

Пада им се на онези с цигарите – да позлорадства бившият пушач с голямата уста!

;-)

Точно срещу моето място сияеше брилянтно изпълнен портрет на Елизабет Втора в пълния й блясък от нейните 40-50 години. Топлата й усмивка опрощаващо ме предупреждаваше – и друг път си помисли, преди да заявиш, че ако те поканя на гости – ти трябват само 15 минути да си смениш обувките (любимата ми приказка).

Обещавам й, че ще помня добре двата дена, в които не хапнах, както и едната нощ, в която не мигнах преди партито, и отивам да благодаря за незабравимата вечер

на сър Джереми Хил,

който изпраща всички прав и усмихнат и да кажа

на мадам Кейти Хил,

че тя безвъзвратно е превърнала този дом

в едно гнездо на българо-британско приятелство.

Бургаски чиновници срещу училище "Йовков"

Бургаското училище "Йордан Йовков", където учителите идват на работа и от отпуск - за престижа на училището - е заплашено от посегателство върху базата си, създадена с толкова грижа и обич!

В Бургас се случва нещо грозно – от общината се опитват да решат десетилетен проблем на едно училище за сметка на интересите на друго – качествено и престижно. Така, че и за двете да стане дискомфортно!


Лично аз съм запомнила общинската управа на този град с многобройните им издънки, излъчени по телевизия СКАТ – нецивилизовано, недодяляно, направо грубиянско отношение към гражданите и журналистите, демонстрация на надменност и цинизъм.

Такива чиновници трябва да научат мястото и поведението си в новите условия на европейска България – да се държат прилично и учтиво, да се вслушват в гражданската позиция на тези, които са ги избрали, или пък ако не могат да се променят – да вървят да вадят зеле от каца! И няма кой да им го каже - освен ние!

Напише своите 3 реда в подкрепа на справедливата кауза на колегите от училище Йордан Йовков в Бургас – до общинарите или до училището –
и-мейлите са на http://jovkov2007.hit.bg/.

Бях в училище „Й. Йовков” да обучавам учители по ХотПот през януари и съм с отлични впечатления от организацията им – вижте по-долу повече в блога –

Нека подкрепим другия, колегата – така помагаме на себе си!