ВТОРИ ТУР Хот Патейтоус

Това е
ДНЕВНИК
на забележителния проект
ХОТ ПАТЕЙТОУС - европейска програма за учители
- по Комуникационната стратегия за членство на България в ЕС при МС на Р България, проведен от 17 декември 2008 до 13 февруари 2009 година.


Триста осемдесет и двама (382)български учители от цялата страна за два месеца бяха обучени да работят по нов, европейски начин в рамките на един от най-скромните бюджети. Тези хора днес вече са в класните стаи, с ново самочувствие и нов дух. Във всяка област на България има идентифицирана група от вдъхновени учители, способни да създават учебно съдържание в Интернет, заредени с най-доброто от европейските педагогически практики.

През 2005 година, когато бях обучена за България в европейския проект Хот Пот – английската колежка, учителка от едно село – правеше КАРТОФКИ от пет години за своите ученици! У нас за програмата не бяха чували дори в Първа Английска гимназия, или в СМГ. В ямболския Техникум по обществено хранене колегата философ се почудил защо на курс по Хот Патейтоус (Горещи Картофи) не пращат технолозите, а него, директорката отвърнала – ами тук пише философът! Толкова е „позната” програмата у нас! 

Днес обаче в България има около 600 учители по цялата страна, обучени официално и реално за работа с програмата.



7 януари, Оряховица
Голям ден – учредявя се Сдружение МЕГО – за Морал, Етика и Гражданско образование на българските деца. Целта му е да способства за приемането на такъв предмет в българското училище от 1 до 12 клас със задължителна матура.

Подписват го 12 човека от най-различни области, може би поравно хуманитари и математематици – и все пак професор Балкански, физикът, е председател.




Разделяме се със забележителните хора, стопани на къщата, училището и фондацията, създали една невидима структура от вежливост, внимание и комфорт, в която просто поживяхме в рая.



Отправяме се за

ЯМБОЛ – 8 януари
Газовата война между Русия и Украйна е в разгара си. В София парното го няма изобщо, но ние сме с климатици и минаваме навсякъде по гребена на най-малките липси. Единствената жертва пада в старичкия соц мастодонт хотел Тунджа, където преминават на мазут и съответно ни сюрпризират с липса на топла вода. Марин веднага им предлага да направят отстъпка от цената на стаите. Гледат учудено като неразбрали... Ани се преборва за правото на кана гореща вода сутринта в стаята.

Панайот Панев, главният експерт на РПЦ, идва да ни прибере от елегантното кафе на хотела. (Стаите обаче са трагични – вехти врати и прозорци и страшна смрад на цигари...). Експертът си е свършил работата по подбор на само заинтересовени учители. Като резултат на това питане обаче е дошъл само един философ, при това от ... Хранително-вкусовия техникум, поради темата на курса - Горещи картофи! Той даже предпазливо запитал директорката не е ли по-добре да иде технолог някой, но тя казала – тук пише философът! Голям смях падна!



Обаче подборът е добър, главно историци, малко географи, идва и още един философ само да си вземе книжката за еТуининг – по информация от Стоян Кюлевия екип в София. Тук е и Дорина Братанова – началната учителка от бгЛог Образование, първа изпратила 9 картофа по ГО за начален курс, които вече сме заредили като примерни в библиотеката. Курсът става все по-хубав. Тук имаме рекорд по посещаемост – 21 човека при прогнозни 10-на!

Вечерта обаче Коста ми прави бележка за някои слабости и преди да се скараме успявам да поема дълбоко дъх и да си запиша всички забележки на екипа – да се изчаква абсолютно всеки курсист да приключи с поредната задача, да се избягват думи на английски, да не забравям да затворя огромните си скоби и изобщо да ги посъкратя, да призова към толерантност между напреднали и начинаещи и най-важното - да не забравяме за какво сме се събрали т. е. Картофите – явно като се отплесна по европрактиките и се забравям. Записвам си всичко и го прилагам на следващия ден в Хасково почти напълно. Какъв екип!

ХАСКОВО - 9 януари

БРИЛЯНТЕН КУРС! Първото потискащо впечатление от старата административна сграда, в която е набуткано РПЦ-то категорично отстъпва пред отличните хора, дошли с толкова желание да научат нещо ново!

Курсът се провежда в основно учиище. Чувам децата в междучасието да си коментират – официалните празници в България са тринайсет ... Чудя се защо ми е странно и се сещам, че в софийско училище извън часовете в разговори на ученици помежду им ще чуеш всякакви бесотии, но не и коментар на учебния материал... Сещам се и за златишките деца, които миналата година преписваха по една страничка от История славянобългарска на пергаменти и си мисля, децата по страната са доста по-запазени като морал и ценности от столичните.

Повечето ми курсисти тук са ... начални учителки - моята слабост! За първи път и главният експерт на РПЦ в лицето на Елена Тонева остава на целия курс и участва активно в него – за разлика от експертката от РИО на МОН в Сливен, която дойде само да прибере списъка на участниците, след което се изнесе, добавяйки името си сред обучените, без да е чула за Картофки! Май ще ни трябва коректор все пак...

На входа на Хасково ви посреща надпис: Добре дошли в града на Богородица!



По някое време пристига и местна медия – ТВ7 за Хасково - да направят репортаж. Поразява ме възпитанието и такта на младата репортерка – деликатно си снимаха каквото им трябваше почти без да ги забележа, не нарушиха изобщо работата на курса, а за интервю измъкнаха Коста в коридора.
Добър пример за безпардонните им столични колеги!

На курса Хасково впечатли с подготвени хора и отлична организация от страна на експерта. Имах и интернет до 7 вечерта при нея. В Хасково на тиймбилдинга захващам и дунавското хоро, което пуска началната учителка Йорданка.




КЪРДЖАЛИ – 10 януари

Тук ни чака малко изпитание. Хотелът, на който попадаме по препоръка на бивш анин колега философ, е стар соц мастодонт, стопанисван зле. Най-вече – в стаята на момчетата е студено, изпраните им дрехи не могат да изсъхнат, а ние сме в деня за почивка и имаме две нощувки тук!

Инак в Кърджали всичко е отлично.

Ресторантът - малък семеен бизнес - поразява с естетика, изящество и оригиналност - има дори течението на Книгите на Гинес до 2008 година, която се чете с очила за триизмерно виждане.



Дори не сме се чули с главния експерт Дора Христова, но тя все пак ни е запазила хотел – да бяхме ползвали него! – а момчето Синан, старшият експерт в РПЦ си е на мястото от началото до края. Лаптоп с безжична мишка, работещи хубави компютри, екран, топло... всичко си е подготвило момчето. В кабинета му – списък на флипчарт с актуалните за месеца лектори с курсовете им... Познава учителите от града по имена и специалности! Тръгваме си с благодарност.

Времето навсякъде е с нас. Картофчето на предното стъкло разбутва всеки навъсен облак...

СМОЛЯН – 12 януари

ТУК Е ИСТИНСКА БЛАГОДАТ – екипът РПЦ – РИО работи ръка в ръка, двамата експерти – млади, стегнати мъже – ме изчакват търпеливо да се появя от фризьора в 10 без пет – екипът Хот Пот е подготвил предварително всичко в залата – и двамата остават на курса да видят как ще тръгне. Ангел Добриков, главният експерт на РПЦ, ще готви статия за курса за в-к АзБуки. Поканил е наистина хора от целия регион – мъж и жена от Доспат си тръгват малко по-раничко да хванат последния автобус, но пък лицата им греят – създадоха си екипа по време на курса и от позиция на „не пипал мишка” си тръгнаха тандем, създаващ дигитални кръстословици.



В Смолян е един от най-красивите и добри хотели – Палаза – стопанисван токова грижливо, че просто не ти се вярва – естетика, чистота, кафето работи от ранни зори, приятен, отзивчив персонал. Затвърждава се убеждението, че малкият семеен хотел ще определя туризма на България. В Смолян Планетариумът не работи тъкмо тогава, но пък в новия център на града смаяни заварваме една от най-големите православни църкви на Балканите – втора по големина след катедрала Св. Александър Невски. Църквата се казва Висарион Смоленски, има вид на Операта в Сидни и е с божествен иконостас от 7 метра поне, с тиха музика през целия ден. Жалко само за хората – на излизане всеки рядък посетител е посрещан от дежурна млада жена на просия...

Училището в Смолян прави най-приятно впечатение – бяла, модерна двуетажна сграда, разположена на самото ларго, входът му е насред лъскавите витрини на ТуБи и Будозер ... Смоленчани явно си обичат децата и те не им пречат на главната улица!

Излизаме от прегръдката на Родопа Планина с поклон и благодарност за милостта да ни приеме и пази през целия път. По пътя си взимаме за спомен мурсалски клонки, шарен боб и манов мед.

В ПЛОВДИВ – 13 януари


ОЗАДАЧЕНИЕТО ни почва от сутринта – залата неотоплена, малка, а най-вече – в 10 часа от цяла Пловдивска област има дошли точно 4 учителя ... за сравнение с един Смолян – 20! Постепенно се събират десетина души; става ясно, че директорите не ги пускат, явно никой не се е застъпил за тях достатъчно категорично.

Докарват се до 12 души в края на курса – от цяла Пловдивска област и град!
Молбата ни за спешен запис на няколко СД-та с програмата Хот Пот, понеже не стигат за курсистите, остава неудовлетворена, за което разбирам в обедната почивка, при това случайно!

Мраз по гръбнака... Добре, че е Тони Кръстанова, експерт в РИО на МОН, която хвърчи сърцато целия ден в наша услуга и заедно с Марин и джипа осигурява дискове за всички учители до края на курса. Хора разни навсякъде. Хубавото е, че вече знаем къде с кого и как се работи.

Екипът е възмутен от нахалството на хора, които заемат отгворни длъжности и не си изпълняват задълженията. Копнеем някой отговорен да направи нещо и да подбере незабавно хората, които работят в образованието. Те просто си личат с невъоръжено око.

По делата им ще ги познаете, г-н министър, както вече съм писала преди две години, пак по Хот Пот турнетата.




ПАЗАРДЖИК – 14 януари

УВЕНЧАВА Втори тур с приятната изненада с визията на града. Асфалт навсякъде, жълта маркировка, чисти улици и кошчета, наклон за инвалиди на всяка зебра, даже ... велосипедни установки – някъде да сте го виждали по София това? ... Приятен таксиметров шфьор с чиста кола охотно сподея тайната на новия Пазарджик – независимият кмет, избран само преди една година, е казал просто, че ще изпълни задъженията, които е поел към гражданите. И го прави. Въпреки неистовия вой на доскорошни ползватели на обществените фондове, явно сериозно поразени от загубата на финансови потоци. Инак как да си обясним протестите срещу човек, преобразил града в полза на хората? Че и безплатно увеселително влакче за децата препуска по парка на Острова на Марица...

Интересното е, че беглите, кратки впечатленията от магазините и услугите, които добиваме, също са в този дух – една книжарка прави всичко, за да си свърши работата като хората – забравила съм си данните за фактура на рецепцията в хотела, а тя само пита кой хотел, бърка в интернет, намира телефона, дава ми рецепцията, аз, още смаяна, помолвам за данните и фактурата ми в магазина е готова. Всяко от 20-те СД-та, които поръчвам, жената поставя в отделно пликче, без да съм настоявала... Просто й се работи, според мен. Работи му се и на елегантния фризьор в близост до общината, който е на разположение от 9 сутринта – инак в Северна България преди 10 не можеш да вдигнеш нито една фризьорка.

Но явно стимулът от управляващите е много задължаващ!

Курсът също минава много добре, от РИО ни осигуряват всичко, най-вече лично внимание, а младичката експертка Васи направо се обучава на Хот Патейтоус с голямо желание и внимание.



Прибираме се капнали и доволни в София още по светло. Шофьорът ни – отговорникът по логистиката – Марин, е отличник! Той ни дава безупречна сигурност.

Доставя се Коста на рождения ден на любимото му момиче да му прави ябълков пай (той прави пая!), после Ани – по светло, да си гушка кучето Едисън и кротваме за три дни преди да се отправим по Северна България.

ТРЕТИ ТУР Хот Патейтоус

Това е
ДНЕВНИК
на забележителния проект
ХОТ ПАТЕЙТОУС - европейска програма за учители
- по Комуникационната стратегия за членство на България в ЕС при МС на Р България, проведен от 17 декември 2008 до 13 февруари 2009 година.

Триста осемдесет и двама (382)български учители от цялата страна за два месеца бяха обучени да работят по нов, европейски начин в рамките на един от най-скромните бюджети. Тези хора днес вече са в класните стаи, с ново самочувствие и нов дух. Във всяка област на България има идентифицирана група от вдъхновени учители, способни да създават учебно съдържание в Интернет, заредени с най-доброто от европейските педагогически практики.

През 2005 година, когато бях обучена за България в европейския проект Хот Пот – английската колежка, учителка от едно село – правеше КАРТОФКИ от пет години за своите ученици! У нас за програмата не бяха чували дори в Първа Английска гимназия, или в СМГ. В ямболския Техникум по обществено хранене колегата философ се почудил защо на курс по Хот Патейтоус (Горещи Картофи) не пращат технолозите, а него, директорката отвърнала – ами тук пише философът! Толкова е „позната” програмата у нас! 

Днес обаче в България има около 600 учители по цялата страна, обучени официално и реално за работа с програмата.

Печелят стотици хиляди български деца!





ГАБРОВО -19 януари

ТРЪГВАМЕ САМИ с Марин, много ми е дискомфортно, но няма как – не сме се оправили навреме да вземем книгите еТуиннинг, а те са особено ценни – важно е за самочувствието на човека, който влиза в клас да бъде поласкан с едно луксозно издание за учители. И тъй, Коста остава да вземе от агенция СОКРАТ 150 броя книжки в понеделник и да пътува сам с автобус до Габрово, че да успее до края на курса да достави книжките. Всичко се изпълнява по план и Марин го докарва от автогарата точно навреме да се включи в курса, даже с малко аплодисменти, изпросени му от шеф мама.




Курсът е сравнително добър като хора, но условията са под всяка критика – компютрите са 4 от 10 извън строя, което досадно се установява по време на зареждането и през целия ден.

Стопанката на кабинета, явно недоволна, че сме й прекъснали работата, хич и не се тревожи да ни помогне с проблемите и така се мъчим цял ден.

От една курсистка – сърцатата ИКТ учителка по от Трявна Елена - научаваме трагичната история, наречена и-клас за всички български училища – от 6 месеца тази инак прекрасна идея на МОН за интернет във всяко училище просто не работи и създава само проблеми. Изтекъл договорът на фирмата и явно някой не може да се разбере какви пари ще вземе, а в това време училищата се гърчат без интернет и всякакви още проблеми в кабинетите. Някои училища си имат доставка по различни проекти – но повечето разчитат само на министерския! Там времето от половин година е спряло.

Инак хотелът, безкрайно трудно ангажиран лично от Ани се оказва на 8 километра от центъра на Габрово – една къща за гости до Етъра с приятен дизайн на стаите, ама само с три програми в телевизора, въпреки сателитната чиния, както и хладна баня със старичък фаянс. Оказва се, че за цената около 30 лева на човек просто е невъзможно да се спи нормално в град Габрово.


В прекрасното

ВЕЛИКО ТЪРНОВО – 20 януари

ОБАЧЕ МОЖЕ, при това за още по-ниска цена – при отлични усовия.

Ивановата къща, съвсем в центъра на града, предлага великолепни условия и европейско отношение на цени 30, 25 и ... 23 лева за най-малката, таванска стаичка, която просто е скосена мансарда, инак всичко й е отлично изпипано. Коста е във възторг от нея и я окупира веднага. На момчетата са им харесали красивите търновки:



– как не, с тоя естествен фитнес по стръмните калдъръми, завистливо да вмъкне Ани – а тя е впечатлена от снажните търновски мъже, някои от които специално са я загледали с кавалерско внимание – нещо невиждано в София от години.

Единствено фризьорът в Търново озадачава с леко странната прическа и ударната цена от 15 лева за услугата сешоар, която в градовете дотук е вървяла от 5 до 10, при това с най-страхотно майсторство на изпълнението... Все едно, това са си рисковете на случайния избор, важното е, че сме имаме някакъв вид за пред хората, някои от които са станали в 4 часа да хванат автобус за областния център... Изкачваме стотина стръмни стъпала – тук всичко е стръмно! – към приятното основно училище с хубав, наскоро ремонтиран компютърен кабинет.



Всички машини работят, хората идват, даже ни настига девойка от предишната област, учител по ИКТ от Трявна, изпуснала вчерашния курс в Габрово. После тя ще напише, че след толкова задължителни и платени обучителни курсове най-сетне видяла как могат да се случват нещата истински и кара ушите ни да горят от удоволствие.

ТЪРГОВИЩЕ – 21 януари

ТУК СРЕЩАМЕ ИСКРА



от село Садина, или от блог Образование, направила може би най-добрите картофки досега в България – учител по френски и английски език, пръв помощник на вечно забързаната и сякаш постянно притеснена от нещо услужлива шефка на РПЦ Живка. Искра и създала чудеса от картофки и по време на курса показва как можем да си закачим дори и клипче на картофчето. Интересно, че дори в комфортната приятелската среда на Хот Патейтоус се намира някой/ я злъчно да подметне към „село Садина – да си върши нещата там и да не занимава всички със себе си ...” Завистта, ръка за ръка с Невежеството – това е, което ще ни дърпа назад във всичко!

Искра боледува за предстоящото затваряне на училището си в селото, главно по разни политически причини.

Хотелът обаче в Търговище изумява – някакво грозно общежитие в ремонт на входа и строителни работници, шетащи с мръсни дрехи в асансьора, рецепция във вид на бозаджийско гише с точно толкова грамотен персонал. И за това нещо – сто лева! Вярно, че стаите са ремонтирани и нормални, но докато стигнеш до тях може да имаш нужда от химическо, баня и гладачница... "Хотелът" показва в гротесков план Двете Българии, налични в момента, ужасяващо различни. Едната - нова, силна , работеща здраво, по-хубава от Западна Европа, и другата - стара, овехтяла, вкиснала и оплакваща се... Съвсем една до друга... И всичко е в зависимост от хората, в чиито ръце е попаднала.

Научаваме за въпросния странен приют, с гръмкото име Хан Крум, че е собственост на някакъв преподавател от София. Чудя се какво ли преподава...

Компенсаторно вечерта предлага приятна и артистично подредена механа, точно срещу магазин със забележитеното име Тодор Живков!





ШУМЕН – 22 януари

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО приятен град, с чисти и просторни улици, ярки европейски светофари, отличен екип на ГЛОБУЛ в града – убеждават ме да си закупя мобилен интернет, който спасява проекта няколко пъти след това. Хотелът, право срещу възрожденската къща на РПЦ, е също в този традиционен стил, но с всички съвременни удобства – явно това е най-голямото предимство, което в цяла България възхищава чужденеца – съчетанието на най-доброто от старото с шика на новото, на Запада с Изтока – безконфликтно, без дрязги, с много чар и естетика, с много любов...
Колегите в Шумен са доста, при това повечето философи, начело с интелигентния инспектор от РИО на МОН, дошъл специално на курса и останал да се обучи. Залата, макар и „възрожденска”, е с хубави компютри и отоплена.



Оставаме два дни – тук имаме един ден почивка и по този повод Коста веднага се спасява при любимото момиче в София, а ние с Марин правим културна обиколка на забележителния Паметник 1300 години България,



и една много древна крепост с българското знаме на върха.



Доволни потегляме към Добрич, където рано сутринта Коста ни настига с влака.

ДОБРИЧ – 24 януари






И ТУК ПРИЯТЕН ХОТЕЛ във възрожденски стил, насред цял комплекс, подобен на Етъра. Но инфраструктурата, както на повечето места по страната е шокираща – объркана подредба на сгради, неидентифицирани постройки – и така можеш да си се луташ до безкрай, ако няма някой местен да те упъти. Какъв туризъм може да има в такава среда! Докато намерим хотела, сме се въртели 10 минути около него заедно с обясненията по телефона на главната експертка!

Освен това хората по страната, при това в областните градове! не умеят да упътват непознати. „Ей там, след Покрития мост завивате и сте там!” ... Не открихме и един човек да може да даде инструкции на – хора, които са за пръв път в града му. Може би си струва местните власти да поработят по обучението и информираността на хората по този въпрос. Ако искат туристи!

СИЛИСТРА – Айдемир - 25 януари

ХЛАДНИЧКА зала, малко курсисти, но все пак успешен и приятен курс. В Силистра изобщо акцентът на впечатленията се измества към допълнителния курс на следващия ден, организиран и поръчан от училището в съседното село Айдемир – най-голямото (или поне най-дългото) село в България! Събират се 17 души от две три училища – интересни, ентусиазирани учителки от всякакви специалности. Тук, в село Айдемир, идва и инспектор начален курс на РИО на МОН да се обучи на програмата. Отговорна и мила млада жена!




Но душата на всичко е неуморната Бисерка Костова – директорката на ОУ Христо Ботев, която ни издири и покани да ги обучим още през октомври. Разглеждаме цялото училище, което е за отделен репортаж и благодарим на господ, че е помогнал да останат места в България, запазили най-добро от предците ни – възпитани и добри деца.




РАЗГРАД – 27 януари

С МИНИАТЮРНА зала, но много желание и подкрепа на няколко сътрудници, главната експертка ни осигурява всичко нужно за курса, най-вече работещи компютри и мултимедия с Интернет в залицата. Понякога имаме усещането, че сякаш за пръв път се връзва техника за такъв курс на туй място... Доста наблъскан е курсът физически, но нещата стават. Градът е изумително чист.

ЧЕТВЪРТИ ТУР Хот Патейтоус

Това е
ДНЕВНИК
на забележителния проект
ХОТ ПАТЕЙТОУС - европейска програма за учители
- по Комуникационната стратегия за членство на България в ЕС при МС на Р България, проведен от 17 декември 2008 до 13 февруари 2009 година.

Триста осемдесет и двама (382)български учители от цялата страна за два месеца бяха обучени да работят по нов, европейски начин в рамките на един от най-скромните бюджети. Тези хора днес вече са в класните стаи, с ново самочувствие и нов дух. Във всяка област на България има идентифицирана група от вдъхновени учители, способни да създават учебно съдържание в Интернет, заредени с най-доброто от европейските педагогически практики.

През 2005 година, когато бях обучена за България в европейския проект Хот Пот – английската колежка, учителка от едно село – правеше КАРТОФКИ от пет години за своите ученици! У нас за програмата не бяха чували дори в Първа Английска гимназия, или в СМГ. В ямболския Техникум по обществено хранене колегата философ се почудил защо на курс по Хот Патейтоус (Горещи Картофи) не пращат технолозите, а него, директорката отвърнала – ами тук пише философът! Толкова е „позната” програмата у нас! 

Днес обаче в България има около 600 учители по цялата страна, обучени официално и реално за работа с програмата.

Печелят стотици хиляди български деца!




ВРАЦА – 1 февруари



ПЧЕЛИЧКАТА Мая, или сърцатата всеотдайна главна експертка на РПЦ тук, упорито си поръчва курс за нейните учители философи от Врачанска област, дори е готова да го плати! Събираме се, естествено, с всички пожелали и курсът минава перфектно, макар вече без Коста... У дома е станало тревожно – татко е зле и той е останал да се грижи за двамата – скъпите баба и дядо...

Във Враца РПЦ всеки път изумява с нивото си – преди две години беше първият РПЦ с европейски тоалетни;този път намираме зала с дигитална бяла дъска – прекрасен, най-нов инструмент за обучение! Пожелаваме си следващият курс да бъде с тази дъска, поздравяваме ведрата инспекторка по философия от областното РИО за хъса да дойде лично да се обучи на програмата и отпътуваме за най-северозападната точка на турнето.

ВИДИН – 2 февруари




ОБРАТНО НА ТЕЗАТА – колкото по на север и на запад – толкоз повече цивилизация – в тоз български град сякаш всичко е умряло. Диагностиката на екипа: 1 магазин, 1 хотел, 1 фризьор и 1 училище – тук даде най-печалните резултати. В уж заредения магазин се натъкнахме на клиент – грубиян, обслужен от още по-груб продавач, излязохме си. В хотела вратата на гардероба падна върху Ани, налягане на водата в тоалетната нямаше, фризьорницата не че плаче да бъде описана, но ако я опишеш, може да ти се доплаче, а в училището компютрите и софтуера им бяха със сигурност от миналия век – 1994 година. Оказа се, че жените на града са го напуснали да гледат възрастни хора по Италия, Испания, Гърция ... Много ни дожаля!

...Все пак накрая като слънчев лъч един от курсистите, Боби - учител по философия от гимназия Проф. д-р Асен Златаров, млад мъж с особено изискани маниери, настоява да ни отведе с колата си да видим неговата гимназия, където е уредил среща с директорката си.

Добре, че приехме това отклонение! Европейско училище с девет! изпълнени европейски проекта и 2 грамоти за качество от програма Леонардо, млада, съвременна директорка, готова да обучава цялата околия и бизнеса на практически умения в туристическия бранш – само да има кой да слуша!



... Прибираме се внезапно в София – прекъсваме турнето, защото Татко ще влиза на операция на другия ден...

На 3 февруари цялото семейство е в Първа градска болница, изчакваме операцията, казват, че е успешна и Ани потегля за Плевен.

Вечерта там я намира вестта за края на земния път на Татко.

Можем да тръгнем веднага, но от село Глава трима души са се обадили с гореща молба да ги включим в програмата на плевенския курс и че ще дойдат с лаптопите си да се обучат.

ПЛЕВЕН – 4 февруари

Оставаме да проведем курса и в ранния следобед заминаваме да тъгуваме и подкрепяме семейството. Марин откарва Ани до София за два часа!

ПЕТИ ТУР Хот Патейтоус

Това е
ДНЕВНИК
на забележителния проект
ХОТ ПАТЕЙТОУС - европейска програма за учители
- по Комуникационната стратегия за членство на България в ЕС при МС на Р България, проведен от 17 декември 2008 до 13 февруари 2009 година.


Триста осемдесет и двама (382)български учители от цялата страна за два месеца бяха обучени как могат да работят по нов, европейски начин в рамките на един от най-скромните бюджети. Тези хора днес вече са в класните стаи, с ново самочувствие и нов дух. Във всяка област на България има идентифицирана група от вдъхновени учители, способни да създават учебно съдържание в Интернет, заредени с най-доброто от европейските педагогически практики.

През 2005 година, когато бях обучена за България в европейския проект Хот Пот – английската колежка, учителка от едно село – правеше КАРТОФКИ от пет години за своите ученици! У нас за програмата не бяха чували дори в Първа Английска гимназия, или в СМГ. В ямболския Техникум по обществено хранене колегата философ се почудил защо на курс по Хот Патейтоус (Горещи Картофи) не пращат технолозите, а него, директорката отвърнала – ами тук пише философът! Толкова е „позната” програмата у нас! 

Днес обаче в България има около 600 учители по цялата страна, обучени официално и реално за работа с програмата.

Печелят стотици хиляди български деца!

ПЕТИ ТУР


ПЕРНИК – 9 февруари




Посвещаваме работата по целия проект на паметта на Татко, починал на 3 февруари 2009, който искаше и се бореше за това всички хора да живеят по-добре...

Тук, в Перник, условията на РПЦ са отново приятно-европейски, с нови компютри в ремонтирана, отоплена зала. Курсистите са дошли с много желание, амбициозни са и си искат всички подробности по програмата. Харесваме хора с претенции! 

СОФИЯ – ОБЛАСТ – 10 февруари




КУРСЪТ си е направо в София, което е много удобно за почти капналия вече екип – но усилията отново си струват – идват амбициозни, будни учители от Копривщица, Самоков, Костенец... с много желание курсът е напълно ефективен – всички минават изпита си.

БОТЕВГРАД – 11 февруари




ТУК, КАКТО и в АЙДЕМИР, сме по покана на сърцата директорка на училище Св.Св. Кирил и Методий – това е Геновева Йотова, директор на Новото училище в Ботевград, както го знаят всички. Кметът на града построил нова сграда за училището. (вместо казино, например!). Детето, което взима участие в нашия курс по молба на баба си – курсистка, казва, че би ни завело в Църквата на кмета – явно има защо. Пожелаваме повечко такива кметове на България, даваме голямо интервю за дошлите местни медии и отпътуваме за

ЛОВЕЧ – 12 февруари



ТУК НИ ПОЧИТА самият шеф на РИО на МОН – наместникът на министъра за областта! Внимателен и добронамерен, той открива курса и пожелава на учителите успешна работа. Много ни радва това отношение на някои ръководители към болните проблеми с квалификацията на учителите!
Самите учители обаче са зле, както направо казва Марин. Курсът тече бавно поради слабата дигитална култура на половината курсисти. Не се отказваме и търпеливо работим с всеки един до овладяване на поне един „картоф” от всекиго. Всъщност, поемайки това напредничаво знание, човек вече е много по-спокоен със самия компютър, а това е едно от най-важните предимства на съвременния човек, хеле пък учител! Както казваше Сюзане Пратчер, учител от Виена, след курса по хот Патейтоус –
„Мислех да се пенсионирам тази година, но сега ще отложа за 2012!”

МОНТАНА – 13 февруари




МИЛА и ЗАГРИЖЕНА, главната експертка тук гледа да ни помогне с всяка подробност – от забележителния хотел в традиционен стил с всички български царе и канове вътре, до учтивото ни провождане с показване на верния път за излизане към София. Курсът е в голямо училище, идват блогери – начални учители от бгЛог ОБРАЗОВАНИЕ, последните цветни баджове за курсистите са вече миниатюрни лентички, но успяваме да проведем успешно последния курс на проекта и, почти невярващи на очите си, се прибираме тихичко в София.