СЛАВА СЕВРЮКОВА - Родината ще се превърне в райска градина!

„Не бойте се, България никога няма да се изгуби от света, за разлика от други държави!“ „Племето ни е надарено – много сме теглили… И колко сме лъгани… Това е причина устоялите на изпитания да придобият големи дарби.“ „На кръстопътя свистят остри ветрове. Там се правят и развалят най-много магии. Трудно се живее в такъв район. Но пък е страшно полезно – за каляване на душите. Брулени от ветрове, заякват… „ „България е под знака на козирога, както Япония и Индия. Значителна ще е тяхната роля в Новия свят. Япония се радва на добро съчетание от извисена източна Духовност и западна технология, но без грубия й материализъм. Постиженията на свръхсетивността открай време имат здрава почва на Изток. Затова с Китай, Русия и Индия, тези народи ще са сред водещите в най-ново време.” „Ще дойде време населението в България силно да оредее. Мнозина ще я напуснат. Но по земите ни все ще има хора, зовящи се българи, говорещи родния език. От най-старите народи в Европа сме, няма да ни затрият.” „Докато има живот на Земята, българите не ще изчезнем. Затова, казвам ви, богоизбрани сме. Други народи ще се заличат, ние – не.” „Въпреки упадъка, трябва да се гордеем с народността си. Открай време сме изпращали в забвение най-страшните поробители. Не трябва да търсим признание, че носим горд дух, а да го заслужим. Предстои да бъдем почитани в Европа и по света! От племето ни ще излязат умни същества. Ще го прославят извън пределите на страната. Радвайте се, че живеете в България!” „На Земята винаги има две крайности – Светлина и Тъма. Те владеят Човешкия дух. Да, у нас неведнъж е вилняла непрогледна Тъма, но по-често благоденства томителна Светлина. Душите, въплътени на българска земя, се извисяват. Племето ни, подобно на еврейското, е белязано от Бога. Тук се въплъщават еволюирали, ведно с най-пропаднали ниски духове. За да се развиват. При нас по-бързо се расте, в сравнение с другите народи. Будни сме, с борбен дух, но поради прекомерно ярката индивидуалност не сме единно племе. И все пак, колкото да намаляваме, пак повтарям, не ще изчезнем от лицето на Земята.” „България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център на Светлината. И в най-тъмни години не угасват лъчите сред будните синове на нашето племе. Все има проблясъци. Но българинът е склонен към леност. Обогатили се материално, забравя духовното. Тъй е и при другите народи. Затуй сме в недоимък. Но тази период няма да е безкраен. Кармата ни най-сетне ще свърши. Предстои да станем като Швейцария, та и повече.” „Неоценим е психичният заряд на българина. Страната ще преодолее кризата и укрепне. От богоизбрания ни народ ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно – писмеността на славянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата култура. Това е кармично предопределено.” „Помнете, ще удивим Човечеството. Родените сред нас открития ще впечатлят света. Тепърва ще се узнае и за приносите ни в историята. Ще дадем на човешкия род големи умове. В областта на науката, та дори и в омразната напоследък политика. И това ще стане, но вече по-късно във времето, когато се превърнем в равностойни членове на Европа.” „Хората ще заживеят обединено. Границите ще отпаднат, но отделните народи ще запазят самобитност. Едва тогаз България ще роди значими политици-обединители. Големи умове, помнете, предстои да излязат от нашето племе. Със световен принос в много области на човешкото знание – наука, философия, изкуство. Тогава страната ни ще е повече от Швейцария. Ще се превърне в малък примамлив световен оазис.” „Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други народи, както ми се „разкрива“, ще изчезнат, ние – не. Помнете – НИКОГА! Събудената мощ на духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я напускат един ден горчиво ще съжаляват.” „Таман страната ни ще се пооправи и светът ще тръгне на зле. Но ние тогаз вече ще сме на завет за онова, което иде… То ще трае наполовина на времето на Втората световна война…“ „Разпънати на кръст между Изтока и Запада, между Севера и Юга, пред нас се откроява един единствен избор – Духовността. Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото свише сме предопределени да обогатим света. А и в миналото сме го правили…“ „Рано или късно предстои обединение на славянството. То ще предостави на Човечеството велики завоевания. България ще е резерват на Духовност. Нашият народ ще реализира докрай благородна месиянска роля към славяните.“ „Господ ни обича и затова сред нас се явяват толкова лечители и феномени. Да помагат да оцелеем и в най-тежки времена.“ „Племето ни не ще погине е изпитанията. Знайте, онези, които останат и които ще дойдат после, все ще се зоват българи.

Истината: Черешова задушница

Истината: Черешова задушница

ДОБРОДЕТЕЛИТЕ - ДО ДЯДО ДОБРИ!

Безстрашие; развиване на духовно знание; благотворителност; себеконтрол; изучаване на свещените писания; въздържание; простота; ненасилие; честност; превъзмогване на гнева; спокойствие; нежелание за търсене на недостатъци; състрадание към всички живи същества; свобода от алчност; благородство; скромност; твърда решителност; енергичност; сила на духа; свобода от завист и силно желание за почести

Могат да се видят в ореола на Дядо Добри, блок 54 на моя чудесен квартал Хаджи Димитър! :-) Бог да благослови художника Станислав Трифонов от Търговище, както и организаторите на публичното изкуство.

Истината: За фактите и зад фактите – ден 34-ти - От Николай николов

Истината: За фактите и зад фактите – ден 34-ти: Нали си спомняте онзи епизод от „Малкия принц” на Екзюпери, в който невръстният космически пътешественик попада на планетата на пияницата? И...

За българките - с любов

България и нейните жени През април 1915 г. National Geographic публикува обширна статия за България, посветена на нейните жени. Така след поражението в Междусъюзническата война г-жа Хестър Доналдсън Дженкинс представя България в друг образ, различен от воинската доблест. Тя поднася на читателите портрет на българската жена от село и от града заедно с наблюдения върху народопсихологията, обичаите и напредъка на страната. Г-жа Дженкинс е дългогодишна преподавателка в Цариградския девически колеж (1900-1909 г. ) и автор на книгата „Зад турсктие решетки", посветена на живота на туркините през първите години на XX в. От всички ориенталски момичета, сред които живях по време на деветгодишния ми престой в Близкия изток, българките в най-голяма степен събудиха интереса ми. Те вероятно са най-малко ориенталските от осемте или повече националности, които можете да срещнете в Цариградския колеж, където преподавах. По-светли са и с по-бяла кожа от арменките, гъркините и персийките, значително по-високи и по-едри са и имат повече енергия и по-малко от унесеността на туркините. Българските момичета са склонни към закръглени форми и фигура, а много от тях имат кръгли едри лица, с пълни розови устни и трапчинки. Това впечатление се подсилва от модата да носят косите си на плитки, увити около главата. Човек може да види изобилие от тъмни коси в България, но също така с удоволствие да забележи топлите кафяви оттенъци, лешниковите къдрици и по-редките кестеняви глави. Едно от най-красивите момичета, които някога съм виждала, беше българка - с великолепна гъста и вълниста коса с меден цвят, чиста бяла кожа, красиво разположени сиви очи, деликатна уста, малки бели зъби и осанката и движенията на принцеса. Румените бузи на много от българките са приятно разнообразие сред тъмните или бледите лица на арменките и гъркините. Очите им по принцип са по-малки и не са толкова отнесени като ориенталските. Гледат те право в лицето, с повече искреност и по-малко съблазън. В нашите български студентки има определена якост - едно външно качество и една разсъдливост, които ги определят като различни от капризните, сантиментални и надарени с по-слаби нерви момичета от други националности. Понякога тази по-голяма сила е придружена от грубост и мъжкараната българка е нещо много по-често срещано от мъжкараната туркиня. Един прозорлив наблюдател на българите казва следното за тях като раса: „Българинът наистина е син на полето, обречен на неотстъпчивата земя, чиито качества изглежда е извлякъл в своето ежедневие - ненадминатата упоритост и твърдост в поставената цел, комбинирани с най-практични възгледи, обещават голямо бъдеще на този народ. Въздържан и мълчалив, той не притежава нищо от лекомислената жизнерадост на румънците и експанзивността на сърбите." В България няма нито богати безделници, нито тънещи в крайна нищета хора. Както висшите класи, така и обикновените хора водят прост живот и е трудно да се намерят предмети на лукса. Мъжете в страната са основно селяни, но по време на Балканската война всички медицински сестри отдадоха дължимото на тяхното вежливо и почтително отношение. В своята книга „Войната и жените" г-жа Сент Клер Стохарт обяви, че със своето поведение към жените българските мъже от всички класи биха могли да дават уроци на мъжете от повечето европейски нации. Празникът в българското село изкарва на показ великолепно разнообразие от пищни костюми, с прави и неизящни линии, но с най-прекрасна многоцветна украса. Широките талии на жените обикновено са подчертани с огромни сребърни катарами, които изпъкват почти гротескно. Когато обаче момичето е младо и хубаво, нейната гъста къдрава коса, в която са вплетени ярки конци или панделки, бялата є кожа, която е подчертана от пъстрите бродерии и стройната є фигура, която правата дреха не може да развали - всичко това я прави привлекателна гледка. Разбира се, тези галакостюми се оставят настрана през делниците, защото има много работа - особено през лятото, когато дните са дълги. Момичето в българското село не е лишено от забавления. Едно от нейните задължения включва и социални удоволствия, за които тя страстно копнее. Както е било в библейските времена, цялата вода в селото се носи от един или два кладенеца или извора и тези места и чешми са декор за усилено общуване. Тук се събират всички младежи и девойки в селото и е много съмнително дали се стараят да си тръгнат колкото се може по-бързо. Момичетата носят на раменете си кобилици; на тях се окачват ведрата, които те трябва да напълнят със студена вода. Често младежите пълнят ведрата вместо тях, а после - в замяна за тази своя галантност - шепнешком молят за цветето зад ухото на девойката. Ако са по-дръзки, могат да откраднат цветето. Както виждате, на българските младежи се позволява да се срещат свободно и двата пола не са разделяни като при мюсюлманите. Те кокетничат и се ухажват около чешмите и по време на домашните събирания вечер. Браковете се раждат от взаимното привличане, а не от уговорки между семействата, както е според арменските и турските обичаи. Най-популярната форма на обществено забавление е седянката. Тук се събират младите мъже и жени от селото и съседните стопанства. Те са наглеждани от някоя стара жена, която се тутка из къщата и вари каша, с която да нагости гостите. Младите хора седят в кръг около откритото огнище, Стойко до неговата Кица, Василка притисната до Нанчо; всеки младеж търси своята девойка. Тогава някой запява куплет от песен и като свърши, всички подемат припева; друг продължава, като използва стар куплет или - ако иска - съчинява нов; после пак следва припев. Това продължава, докато не се каже всичко, което искат да изразят. Понякога седянката може да завърши драматично. Някой як момък, който усърдно е ухажвал своята Дарка, ще я сграбчи и ще я отнесе вкъщи. На следващия ден този „брак с открадване" получава правно и религиозно потвърждение с благословията на православния свещеник. Веднъж попитах Зарафинка какво ще стане, ако двама мъже искат едно и също момиче. Тя отговори просто: „По-силният ще я вземе." „Ами ако тя предпочита другия?" „А! Ако е достатъчно умна, ще помогне на по-слабия да я открадне, но обикновено тя предпочита по-силния. Но нека да оставим селото и да последваме българската жена в града, да я наблюдаваме, докато се образова и се учи на култура, и да видим как я използва след това. Преди петдесет години нямаше български градове - само големи и пръснати турски села. Сега вече има редица заслужаващи похвала модерни градове. В София - столицата и седалището на съда и парламента - се вижда твърде забележителен растеж. Когато посетих подредения нов град, първото ми чувство беше на разочарование: тъй като той е равен, лишен от живописност и на пръв поглед безинтересен. Но все пак нима не е интересно, че един народ, който толкова доскоро се състоеше от угнетени роби и живееше в хаос, сега вече има град с павирани и осветени улици, удобни къщи, тук и там по някой паметник, прост и солиден царски дворец, обществена градина и добре оборудвани хотел и магазини? Младите дами, които ме разведоха из техния град, бяха много горди с техните училища и със сградата на парламента, която аз, разбира се, намерих за много ординерна. Признавам си, че се отегчих от това, че ме разведоха из цялата нова и хубава поща и ме вкараха във всяка стаичка. Но по-късно ми се стори важно това, че най-забележителните неща в София са наистина полезни и прогресивни фактори в модерния градски живот - а не галерии, музеи и базари. София няма минало, което да иска да запази. Старите и високо ценени традиции на България са свързани с древната столица Търново и прочутия Рилски манастир, но за модерната и развиваща се България те означават много по-малко от неромантичната София. Филипопол е много по-привлекателен от София за търсещия живописност пътешественик. Построен на седем островърхи хълма, той представлява много ефектна гледка за пристигащите с влака. Това е преходен град - от една страна, стари турски базари и сиви старинни къщи, а от друга - нови и модерни улици и сгради. Стреми се да стане втора София, но аз се радвам, че природата винаги ще му придава особена красота, дори и ако изгуби целия си ориенталски чар. Една малка подробност може да послужи като илюстрация за различните темпове на прогреса в двата града. В най-добрия хотел във Филипопол възглавниците са толкова твърди, все едно са куп сгънати чаршафи, докато в софийския хотел са от пух. Българите се показаха жадни за образование и цивилизация и техните жени усвояват културата с лекотата на всяка американка. Често се случва дъщерята на живеещ в някое отдалечено село и неграмотен селянин да прекара няколко години в училище и след това да намери своето място в София или Варна - като учителка, светска дама или водачка на общественото развитие. Тя сменя селския костюм и плетените чорапи с подбрани с великолепен вкус европейски дрехи. Вече фризира тежките си падащи плитки според модата на деня. Маниерите є стават уверени и все пак скромни и тя с подобаващо достойнство заема мястото си като председател на женския клуб по четене или като член на болничния съвет. През Балканската война тези български жени свършиха прекрасна работа в Обществото на червения кръст и в болниците: и наистина вече от няколко години те контролират болничната работа и различни други институции, като например сиропиталищата. Наскоро една българка ми написа за чудесните медицински грижи, предоставени на ранените войници в болниците, както и за това, как неколцина ранени турци попаднали под опеката на българските жени. Тези мъже, които съвсем не били свикнали на женска грижа и били очаровани от красивите сестри, явно си въобразявали, че са били убити във войната и че хуриите им въздават награда за службата, защото радостно възкликвали: „Това вече е раят!" Българските ни ученички са сред най-добрите в колежа. Здрави, много трудолюбиви и амбициозни, а в някои случаи и наистина способни, те са най-интересната група за преподавателите и им се отблагодаряват за вложените в тях усилия. Както повечето хора в Ориента, те също са добри в езиците, а живият им интерес към модерното развитие и чувството им към далечното минало бързо ги превръщат в ентусиазирани изследователи на историята. Не може да има съмнение, че ако на българите бъде позволено да развиват себе си и своята страна - а те ще го направят, ако могат да се насладят на предимствата на дълъг период на мир и добри търговски връзки със своите близки и далечни съседи, - то бързият прогрес на този народ по всеки един начин ще учуди света и (това е най-малкото, което може да се каже) ще извади от заблуждение умовете на мнозина, които сега си мислят, че България е повече или по-малко дива държава, населена от раса, която предпочита войната пред мира. Това развитие е особено вярно по отношение на българските жени, които - бидейки надарени с бърз и буден разум - отговарят незабавно на предимствата на образованието. Сигурна съм, че техните сестри п оцял свят няма да имат основания да се срамуват от тях.

>Почина проф. Д-р Георги Лозанов, създателят на метода СУГЕСТОПЕДИЯ! Още една творческа личност, но от световен мащаб, си отиде през тази 2012 година, която ни потресе със загубата на толкова творци-легенди в българското изкуство. Д-р Лозанов беше не просто един от тях. Той беше и ще остане завинаги една легенда за интелектуална България, носена от уста на уста по целия свят сред учителите по езици, особено по английски език. Сугестопедията – това е единственият световно признат български принос в педагогиката. В Оксфорд има таблица, където Сугестопедията е включена като редовен метод на преподаване на английски език. Няма международен семинар на учители по езици, на който някой да не възкликне „О, България! Д-р Лозанов, Сугестопедия!” И винаги с особен респект. Защото той създаде уникална методика - много взискателна към учителя и силно щадяща ученика. Методика с огромна всеотдайност, нежност и грижа към учещия, която едновременно учи и лекува душата и тялото. Една от педагогиките на бъдещото общество. Делото на Д-р Лозанов не беше оценено по достойнство в България приживе. Явно не му беше дошло времето. Но, слава на Бог, за който той казваше просто: ”Аз не вярвам в Бог, аз ЗНАМ, че го има!” – през последните 3 години, с помощта на самоотвержената си асистентка и най-добра ученичка Ванина Бодурова, д-р Лозанов успя да обучи в България една добра школа от млади, надарени, можещи учители, които поеха огънчето на Сугестопедията и го пренесоха напред във времето. Това е и най-хубавият музей на д-р Георги Лозанов! Уважаеми д-р Лозанов, Благодаря Ви за всичко, което научих от Вас! Във Ваша памет днес се заричам никога да не повиша тон пред ученик, какъвто и да е той. Това беше ваш завет, такъв ще го запазя! RIP, скъпи д-р Лозанов! Почивайте в мир! Анна Ананиева, обучавана от д-р Лозанов

КОЛЕДА НЕ Е МОЛ! - The Best Christmas Present Money CAN'T BUY

Във връзка с порочното превръщане на светлия празник Коледа в пазаруване, ПРИ ТОВА НА ЕДНОЧАСОВИ БОКЛУЦИ -
Обявявам конкурс на всичките ми възпитаници – от 8 до 18 годишни – за създаване на Най-хубавия подарък БЕЗ ПАРИ.
Част от писмото към него:

Скъпи … (любим човек, а може и врага ти!),
Това писмо идва до теб, за да ти каже колко те обичам.
Щастлив съм, че … (съм именно твой син)
Благодаря ти за … (всичко, което си направил за мен!)
Прости ми за това, че … (не винаги бях достатъчно мил с теб).
Желая ти ..
Цялата ми обич: …

Писмото се придружава от собственоръчно изработен подарък за получателя!

Приятни минути с коледната магия!

:-)

а.а.